четвъртък, 1 март 2018 г.

ИСТИНСКИЯТ ПЪТ


amazingly




ИСТИНСКИЯТ ПЪТ


Той бил един тъжен път. Най-тъжният път, който съществувал. Никой и никога не минал по него. Може би защото бил труден и стръмен.
Отначало не бил тъжен. Това станало с годините. Защото що за път е този, по който не върви някой.
Един ден се събудил от стъпките на човек.
–Ти кой си?  – попитал пътят.
–Аз съм човекът, който търси.
–И какво търсиш?
–Нещо, което не се намира лесно.
–Няма ли го вече?
–Има го, зависи къде го търсиш. А ти накъде водиш?
–За някъде. Зависи докъде можеш да стигнеш.
–Не си лесен – въздъхнал мъжът.
–Затова и другите се връщат.
–Аз няма да се върна.
–Твоя си работа – казал пътят.
–Не си много учтив.
–Работата ми е да водя, а не да приказвам.
–Е, добре, води – казал мъжът и продължил по пътя.
Не се върнал.
Някои разправят, че бил намерил щастието. Но пътят, като всеки истински път, мълчи за това.


приказка от моята книга Белият коминочистач