Право на страх (роман ...
Това е пистата на живота.
откъс от
" – Тези, които са излезли на пистата за надбягване са хора, които не приличат на мен. Те тичат, но тичат сами. Разбира се, могат от време на време да разменят някоя дума с някого, но само с този, който бяга редом с тях. Започне ли той да изостава, по-бързият го забравя и продължава напред, докато настигне друг, с когото също би могъл да размени дума или поглед, а когато и той започне да изостава, продължава сам. Понякога някои бягат в пакет – така е по-лесно. Но винаги идва един момент, когато редицата започва да се разтегля. И винаги има един, който води. Той е сам. Много е сам. Но той така е устроен. В него е закодирано желанието да бъде първи. И е щастлив от това! Той може и да има нужда от някого, с когото да си поговори, но този някой трябва да издържа точно на това темпо, да има точно неговите възможности – нито по-малко, нито повече. Но това рядко се случва. Винаги един от двамата е по-бърз и другият рано или късно изостава. Това е пистата на живота! И всички тези, които са излезнали на нея и са завързали кецовете си, знаят това. Знаят, че мигове ще бъдат разменените реплики и погледи. Основното ще бъде самотата. И колкото си по-добър, толкова ще бъдеш и по-сам. А най-голяма самота ще бъде за първите. Мнозина им се възхищават, някои дори ги мразят, всички ги гледат. Но никой не ги обича. За да обичаш някого, трябва да тичаш редом до другия, ако изостанеш, той може и да се обърне за миг назад, но вече в миналото ще се мерне усмивка, поглед или дума. Толкоз! Той ще продължи напред."
откъс от моя роман
откъс от моя роман
